Ник отново се вмъкна под одеялото. Обърна се настрани и затвори очи. Спеше му се. Почуства, че заспива. Сгуши се под одеялото и заспа.

Много години по-късно, пред взода за разтрел, полковник Аурелиано Буендия щеше да си спомни онзи далечен подиробед, когато баща му го заведе да види леда.

не искам да сме само силуети.

в самотните озъбени минути,
когато гордостта не струва грош..

Relationship have nothing to do with good judgment. Doesn't matter how smart you are.

Can still get hurt.

Лека нощ. Спокоен съм за света.

Защото все не ми достига нещо,
което да ми каже "Стига!"
Страхувам се да изрека "Обичам те!",
защото друго няма и това е всичко

[една книга
на един рафт
от едни топли ръце,
остави следа студена
във мен]

Изгревът необятен.
Плътта е необятна.
Тихо вали виолетов джаз.
Ухае на трева.
Ухае на зeмя.
Ухае на млади листа.
Ухае на цветове и на слънца.
Пак е май.