едно бебе се роди днес.

Само някъде от земята да бликне вода, и там начаса изниквала къща, семейството почвало да расте и да се плоди. Пред праговете посаждали мушкато и рози.

най се ненавиждам
когато така запленена
съм от нечий непукизъм
искам
тихо да облепям кухите му стени
с красиви изрезки
от минало

знаех си, че март ще донесе сняг
той ще отмие окончателно
прахта от мръсните софийски улици
за да се възроди с пролетта
и някой пак
да плаче тихо в ъглите.
после
ще отвори широко прозорци и врати
за да превърне този плач
в смях,
но само за пред другите

твърде много ми липсват
прегръдките

заради което

измислям си смс-и
(пратени ми)
и знам, че са по-малко важни
от колкото мисля си
но
пак съм обзета от страст
по някой с който намерих се
и който искам да направя по-добър
(като скритото ми егоистично желание е
посредством него, по-добра да стана аз)

разбира се, в случай че
по-добра не значи по-силна
защото то тогава
аз се справям много добре
в четенето на смс-и

(и в намирането на хора, също)

неделна загуба

наострям уши и погледи
мисля си
и знам,
че няма да те видя
колкото и да се взирам
кога ли ще умре този навик
аз ли трябва да го погреба?
не може ли просто
някой да взриви
улиците

спомням си
и бях сигурна,
че няма да остане място
но ето софия
сега е само моя
несподелена
твоят силует липсва
видях един висок човек със слънцето
подадох му книга
вместо ръка
книгата беше от теб
колко съм по-щедра мисля си

видях и много други улици
и красиви къщи
с червени врати
тихи котки
и празни дворове
искам да вляза в тях
да проникна във вътрешността
както правехме някога
но ето, че фасадата ми е достатъчна,
а мъжа до мен говори
и забелязва
виж, казва, красивите стълби
виж!
и знае всяко кътче на квартала,
а той е красив и има звезди
и дори не ми липсваш тогава
ето, че се освободих

когато чета старите си стихове
прозират всичките пукнатини
връщам се назад
и виждам колко много навреди
моето проклето натежало
женско мълчание,

но всичко
беше хубаво

поетични дървета

той си пада по
руска литература
има големи сини очи
които не приличат
нито
на небето
нито
на морето

пуловера му е мръсен и зелен
пожълтелите от цигари ръце
пие кафето бързо
тихо се смее
при което
коричките
на раничките
върху напуканите му устни
са раздърпват
и можеш да видиш новата кожа
под тях
можеш да видиш
как ритуално
вдишва дима
можеш да видиш
как държи книга под ръка
как я забравя
и после обяснява
как само това не искал да прави

прегърнах го.
след това си казахме "чао"

Съхранение: на влажно и задушно

Шия ти риза за спомен от праха върху масата,
на която толкова отдавна не сме яли заедно.
Виж там, облечи я някак без много да дишаш,
и недей се обръща рязко, че ще се разсипе –
ще те видя гол, и пак ще се уморим,
и ще трябва на същата маса да си намажем филии,
сякаш нищо не е било – как да кажа – опровергано…

Walkin that walk.
Talk that slick talk.

дори мечтата само стига,
пчели и детелини
ако няма.

Dead from the neck up
I guess I'm stuck stuck stuck
We thought you had it in you
But no no no
Exactly where do you get off
Is enough is enough is enough
I love you but enough is enough, enough
And I'm stuck
There's no real reason