в края на ноември
стъпвам в локви лед

небето строго е надвиснало
облаците
шият мокри дни -
отива си ноември,
тежи безсъние
навън -
притихнало,

и тъничък
любовен
страх
настига ме

- Може би никога вече няма да караме заедно ски, Ник - каза Джордж.
- А трябва - каза Ник. - Иначе няма смисъл да се живее.
- Непременно ще караме - каза Джордж.
- Иначе не може - съгласи се Ник.
- Искаш ли да си обещаем? - попита Джордж.

Ник стана, облече и закопча виндеякето си. Пресегна зад Джордж и взе опрените на стената щеки. Той заби една от щеките в пода.

- Няма смисъл от обещания - каза той.

Отвориха вратата и излязоха на вън. Беше студено. Снегът имаше твърда ледена кора. Пътят минаваше през боровата гора.

Свалиха ските на стената на кръчмата. Ник си сложи ръкавиците. Джордж беше поел към планината със ските на рамо. Поне можеха заедно да се върнат вкъщи.

Облегни се на рамото ми.
Толкова ни се е насъбрало,
всичко да си измълчим.

ръце портокалови -

лепне уханието им.
спомням си ясно
шума на снега от
обувките.
искам всичката топлина
от пръстите ти,
клоните вещаят
зимни снимки,
неснимани.
а с треперенето си
наивно, долната ми устна
си мисли, че ще спре

сълзите ми.

и улиците сутрин са каквито никога не са били.

а вечерите
с теб,
все
по - хубави.

- Аз подавам по-добре от много момичета. Показвам им всичко, на което си ме научил. Другите момичета не ги бива много.
- Така ли? - каза той.
- Казвам им, че си мой поклонник. Нали си мой поклонник, Хари?
- Да, разбира се.
- Нали можеш да ми бъдеш приятел, макар че си ми брат?
- Не знам.
- Знам, че знаеш. Нали, ако съм голяма и поискам можеш да ми бъдеш приятел?
- Ами да. Ти и сега си мое момиче.
- Наистина ли съм твое момиче?
- Наистина.
- Обичаш ли ме?
- Ъхъ.
- И винаги ще ме обичаш?
- Винаги.
- Тогава ще дойдеш ли да гледаш как играя?
- Може би.
- Не ме обичаш, Хари. Ако ме обичаше, щеше да дойдеш да гледаш как играя.

адски трудно ми е
да те напиша,
езика ми дори набъбнал
не те събира
очите ми пропити с редове
не могат да те опишат
ръцете ми уморени от следобедно дишане
не могат..
нозете ми, не могат..
дори вятъра не може да те издуха от косите ми

само устните доказват
колко лесно е да
те обичам

дърветата в парка изчезваха като посечени,
хората оставаха без сянка,
осветените прозорци на сградите увисваха,
закачени в мрака.