не бих се влюбила в нечие легло
това може да се случи
само из
проклетите
софийски
улици

- You like sharks?
- I like the myths. They have a limited memory. Maybe only a minute or two. Sounds like a pretty good life to me. Of course, the down side is... they can never stop swimming. Even when they're asleep they have to keep moving forward. 'Cause if they stop for even a moment..

they'll die.

– Роза, разкажи ми какво всъщност мислиш за любовта? - попитах я. - Ти разбираш от тия работи.
- Любов! Ах, моят Артур - колчем си помисля за този мошеник, и ми се подкосяват краката. Виж какво, Роби, да ти кажа сериозно: човешкият живот е твърде дълъг за любовта. Просто твърде дълъг. Това ми обясни моят Артур, когато се запиля. И е прав. Любовта е чудесна. Но за единия от двамата тя винаги е твърде дълга. А другият, който е изоставен, остава като вцепенен. Остава като побъркан.
- Ясно - казах, - но без любов човек е просто труп в кратък отпуск.
- Постъпи като мене - отвърна Роза, - направи си едно дете. Тогава ще имаш кого да обичаш и ще си спокоен.
- Не е лошо - казах. - Само това ми липсваше.

Останах в бара. Освен Фред вече нямаше никого. Разглеждах старите цветни фотографски карти, корабите с пожълтели платна и мислех за Пат. С удоволствие бих й телефонирал, но проявявах упоритост да не го сторя. Не исках и да мисля толкова много за нея. Исках да я приема като неочакван дар, щастие, което ме е споходило и пак ще изчезне - нищо друго. Не исках да допускам мисълта, че би могло да бъде нещо повече. Съзнавах, че във всяка любов има желание за вечност и че в това се състои вечната любовна мъка. А не съществуваше нищо трайно. Нищо.
- Дай ми още една чаша, Фред. - казах.

остър глас пуша мелници и се вкарвам във филма тя ме снима в подлеза после ходихме в нас търсихме от евтиното после го пихме вечеря гушнахме се на леглото напоследък сме много уморени и брат ми джитка на ю ги о а ние заспиваме той се изнася да спи при нашите сигурни си мисли че ще правим секс което не е далече от моите желания но е далече от истината събуждам се от жажда и ставам тя спи будя я и и свалям дрехите за да я облека в моя пижама и пак заспиваме сладко топло будим се втори път аз пак съм жаден все пак евтиното го изпихме и пак се гушвам говорим си много е хубаво часове наред после пак спим мото звъни в 7:02 така си е настроен мелодийката ми е едно регенце и сутринта ни е готина целуваме се и аз усещам как нещо в гърдите ми се отваря и настръхвам обичам я тя трябва да си тръгва рано но не можем да се отпрегърнем още час който минава като цигара изпращам я по пижама ще се видим по късно но аз съм на работа довечера кво да правя днес трябва да си занеса гъза до софийския на лекции ама пич кафе с цигари и слушам Кино.

сърцето ми се е свило.
иска ми се да бяхме правили секс но беше прекалено хубаво и без това.
флейта/

These are
my thoughts
my tears
my words
in someone else's book

Бояна Петкова

Едно лято. Само едно единствено лято. Едно, цяло, красиво и безкрайно лято. Дори не цялото. Може би само половината. А, може би само пролетта. Все пак никой не знае, само някои възрастни, които живеят в своите крепости, наречени университети. Само те знаят с точност. Но със сигурност е по-малко от едно лято. А през едно лято могат да се случат толкова много неща. Неща които могат да променят всичко. Може да си болен и да изтървеш узрелите череши, които цяла зима са чакали само и единствено теб, за да узреят. А ти да си болен. Брат ти може да ти донесе, но не е същото като да се качиш на дървото и да слезеш чак когато ти изтръпнат краката. Или пък може при някоя силна буря да падне любимото ти старо дърво. След това нещата никога не са същите. Всичко е променено. Стоиш, гледаш и не вярваш как любовта ти е била изтръгната от земята. Болката ти напира, но ти стискаш очи и не й даваш да потече. До вечерта възрастните са прибрали дървото под навеса, за зимата, а когато те пратят в леглото не можеш да заспиш, защото възглавницата ти е подгизнала от тъга. Да. Толкова много неща могат да се променят за едно единствено лято. Дори само за половин.

Мам

- You know, the day I did it I took two razor blades to the bathtub. You know why? Because I knew that once I started to bleed, I'd get weak and I didn't want to drop one blade and leave myself half done. Can you imagine that? Can you imagine hating your life so much that you want to bring a backup razor?
- So what do I tell him?
- There's too much beauty to quit. Tell him that.

There's too much goddamn beauty.

show me the way
to the next little girl
oh, don't ask why

oh, don't ask why

for if we don't find
the next little girl
i tell you we must die

i tell you we must die

i tell you, i tell you
i tell you we must die
oh, moon of alabama
we now must say goodbye

but it doesn't matter cause I'm packing plastic
and that's what makes my smile so fucking fantastic

I've heard that there's a kind of bird without legs that can only fly and fly, and sleep in the wind when it is tired. The bird only lands once in its life

that's when it dies.

Music
- a combination of sounds
with a view to beauty of form
and expression of emotion.

The whole purpose of places like Starbucks is for people with no decision-making ability whatsoever to make six decisions just to buy one cup of coffee. Short, tall, light, dark, caf, decaf, low-fat, non-fat, etc. So people who don't know what the hell they're doing or who on earth they are can, for only $2.95, get not just a cup of coffee but an absolutely defining sense of self.

No perfect love above,
No punishment below.

When they shake, say the wings won’t break.

- What is it about guy's with babies that makes women go crazy? I mean, it's like when you're at the park. And you see a guy with a puppy. Now normally, you wouldn't even notice the guy, but then he's laughing, and the puppy's crawling all over him, and then he's tickling the puppy's little puppy belly, and then you're thinking, I wouldn't mind spending the rest of my life with that guy.

What is that?

we are our own devil

Maybe mother told you true
And they're always be something there for you
And you'll never be alone

But maybe she's wrong
And maybe I'm right
And just maybe she's wrong

Maybe she's wrong
And maybe I'm right

And if so, is there?

като едно каланче
което си е легнало
на облаче
и похърква малко
пооглежда
тук там
и си каланства
яко му е на каланчето
да си лежи на облаче
но работата му е долу

в океанчето при каланите

Florance Withthe Sumbarine

"чувствам се като 10-годишен човек който иска да каже на друг човек че го харесва и иска да го гушка и блабла, но аз на 10 години не съм правил подобни неща и май никога не съм правил разни подобни неща... винаги на мен са казвали че съм страхотен и магичен"

And the feeling is an impulse that begins inside. Like a sexual impulse, you know. Almost as definite as that. It's it's a feeling that begins, in the pit of the stomach, right? And rises up through the breast, and... out the mouth and ears. And... it comes forth as a croon or a groan or a sigh, right? So if you try to put words to that by looking around you and trying to describe what's making you sigh,

just sigh in words,

you simply articulate what you're feeling.

You know, you're old enough now to know that sometimes people do things that they know are wrong, but they just do 'em anyway, 'cause to do the right thing might be too painful.

And also...

l love you.

I just want to breathe
in everyday.

Happiness makes up in height what it lacks in length.

не знам дали си галилa улично куче, което е било бито. те са също толкова чудесни и мили, колкото всички останали кучета, но за да разбереш това, трябва да мине много време и да отделиш много усилия, да клекнеш ниско долу и да не правиш резки движения, да ги накараш да повярват, че няма в последния момент да ги сриташ, тъй като са се приближили на един ритник разстояние и са легнали с корема, най-слабата им част, нагоре, в поза на пълно покорство. в мига, в който направиш нещо, което да ги уплаши, те скачат и извхърчат, опашката им силно подвита между краката, и когато се отдалечат на няколко метра, обръщат глава, за да се уверят, че са в безопасност и погледа им, пълен със страх и недоверие, може да ти разбие сърцето.

InvisibleChild

Love me less
but love me a long time.

Little by little by hook or by crook
Never be an artist never get judged
I'm no witness I should lose

Little by little by hook or by crook

I'm such a tease and you're
such a flirt

В "Битие" Бог пита убиеца Каин "Абе, къде е брат ти, бе?" и Каин се прави на ударен и казва "Че от къде да знам, да не съм аз пазач на брата си, я?". И Бог му казва "Слушай какво, келеш такъв, кръвта на брата ти вика към мене от земята!". По "Дискавъри" гледах, че правилният превод от староеврейски бил не "кръвта", а многожественото число "кървите". А под нечии "кърви" по принципи древните евреи имали предвид нечие семе, нечие потомство. Ако е вярно (не знам дали е, не използвам староеврейски), идеята на "Битие" е бляскава и ясна - Авел беше убит, без да остави деца, затова всички хора произхождат от убиеца Каин. Ако убиеш човек, заедно с него убиваш и "кървите" му - т.е. всичките му потомци, другите хора, които биха се родили от него, ако бе останал жив, както и всичко, което тези хора биха преживели и сторили, ако бяха имали възможността да се родят. Ако убиеш един човек - унищожаваш цяла Вселена от възможности.

Dear August and June

I'm sorry to leave you like this but I know Zach is okay. My heart is telling me so. I hate bein' sad but think how happy I'll be with April, Mama and Papa. I'm tired of carrying around the weight of the world. I'm just gonna lay it down now. It's my time to die and it's your time to live. Don't mess it up.

Love, May.

This is Marcello.
Marcello doesn't sleep.
He thinks he sleeps, but he doesn't.

He dreams.

I have eaten
the plums
that were in
the icebox

and which
you were probably
saving
for breakfast

Forgive me
they were delicious
so sweet
and so cold

W.C.Williams

Качвам се по стъпалата и русият мирис ме следва като невидим дим стъпало по стъпало. Изведнъж ме обзема носталгия. Носталгия по жълтото мексиканско. По кафявото на Ороско и Ривера, по сивото на мексиканската мозайка, по топлината на мексиканското слънце. Никога не съм ходил в Мексико, то само живее в мене, в детайли от снимки и репродукции, объркани със синьото на океана, който ни дели един от друг. Не знам дали Мексико е пълно с люляк като градината, не знам кога там котките излизат за любов между храстите, но Мексико винаги е някъде в мене и аз поддържам носталгията, подхранвам я, пазя я. Човек не може без носталгия. Тя е самоизяждане и само-заряд и аз знам, че щом стигна горе в мансардата, ще сложа платно на статива.