когато романът бе издаден за пръв път, един коректор си позволи да промени някои думи и да колоса стила в името на чистотата на езика. Сега авторът на свой ред си позволява да възстанови езиковите неточности и стилистическите варваризми в името на суверенната си и свободна воля.

 - Но като си представяхте погрешни взаимни връзки, вие все пак открихте нещо...

 - Благодаря ти, Адсон, ти каза нещо много хубаво. Редът, който си представя нашият ум, е като мрежа или стълба, която градим, за да стигнем до нещо. Но след това се налага да хвърлим стълбата, защото откриваме, че ако и да ни е послужила, тя е била безмислена. "Er muoz gelichesame die Leiter abewerfen, so Er an ir ufgestigen ist.." 281!