I go out on Friday night
And I come home on Sunday morning
I go out on Friday night
And I come home on

Sunday morning

We're terrified of one another.
And terrified of what that means.
But we'll make only quick decisions.
And you'll just keep my in the waiting room.
And all the while i'll know we're fucked.
And not getting unfucked soon.
When we get home we're bigger strangers
than we've ever been before.

Миришеше на кратък сън без сънища и продължително неохотно събуждане, на среднощни целувки, истински, с властен език, който целува и изяжда едновременно, и на сутрешни, летливи и сухи, като мъртвите листа, които гората продължаваше недоловимо да рони в мъглата.

Беше ми говорил много, понякога противоречиво, в зависимост от настроението, в което го бях хванал, или от проблясъците минало, които конвулсивно озаряваха проядения му от дрогата мозък. А мозъкът му беше като сирене: перфектен, направо смайващ там, където го имаше, само че гъсто осеян с дупки, които го пронизваха от единия до другия край и не водеха на никъде. Когато пропадаше в някоя от тях, Васко гледаше да завлече поне още някого. В някои случаи беше момиче. В повечето бях аз.

Нямам представа как ще боли.
Колко остава.

Kак ще дишам.