Зеницата, често наричана още и пупила, не представлява някаква тъкан, образувание или орган в тялото, а напротив – липсата на тъкан. Тя е пространствено понятие и отразява един променящ се по големина отвор, ограден от вътрешния кант на ириса (цветната част на окото).

Бог се е поколебал за миг, преди да окаже тази милост, и онзи който я е поискал, е бил вече мъртъв, а неколцина души са го видели как пада на земята. Бог, който не може да променя миналото, е превърнал образа на смъртта в образ на несвяст и като сянка аржентинецът се е върнал в своя край. Върнал се е, но не бива да забравяме, че е бил сянка. Живял е в усамотение, без жена, без приятели; всичко е обичал, всичко е притежавал, но отдалече, като през стъкло: "умрял е" и призрачният му лик се е разтворил като вода във водата.

Много на брой разноречиви митове измислиха хистрионите; едни проповядваха аскетизъм, други - невъздържаност, всички сееха смут. Теопомп, хистрион от Береника, отричаше всички легенди; казваше, че всеки човек е орган, чрез който божеството усеща света.