още е май.
уморена съм
да чакам.

и ме боли.

липсваш.

farewell my lovely
you sleep so cold
and how I'll love you forever
my darling, I suppose

we had everything
and still wanted more
we told the stars down from the sky
sometime back in '64
now I remember the memory
forever tonight

speak to me baby
in the middle of the night
speak to me
hold your mouth to mine
'cause the sky is breaking
it's deeper than love

i know the way you feel
like the rains outside

speak to me.

самотни сме
като дървета
в средата на полето.

~

издълбана.
не.
изхвърлена.
изпразнена.
незначителна.
недаваща.
неимаща.
незнаеща.

липсваща.

няма ме.

седяхме тихо и слушахме.

аз от ляво, той от дясно.
не както обикновено.
беше различно днес.

Искам те.

не както тя, не както той, не както те.
искам те за себе си.
искам те в мене си.
искам те липсвайки.
искам те имайки.

Обичам те.

не беше нужно да ми го казваш.
"това не се доказва" казваше тя,
"нали го виждаш в очите"
(и с ръце показваше как излиза любовта от тялото)

в изпълващия се Свят.

1973, 22 октомври, 5,30 часа

Слънцето се издигна над хоризонта като огромен топъл портокал. На пръв поглед нищо не се отличава от безбройните изгреви от началото на нашето хилядолетие, но ми се струва, че днес свети особено ярко. Енди се приближи до мен, в мига, в който пламъците обвханаха най-горния слой дървета. Не разговаряхме дълго. Разказах и как съм бродил бос из пепелищата на далечни дебри, а тя ми съобщи, че баща и бил пожарникар. Дълго време се целувахме край огъня. После, сякаш обзети от една и съща мисъл, се отдалечихме и потънахме в тъмнината.
Не знам къде се любихме. Побягнахме в мрака, далеч от пламъците. Струва ми се, че някъде ромолеше вода. Стигнахме до закътана полянка, скрита от лунната светлина, под корените на дърветата. Целувахме се. Дрехите ни се свличаха преди да ги докоснем. Отпуснахме се сред високата трева, която ни обгърна със змийска ласка. Тялото и се движеше и се поклащаше в такт с моето, сякаш от години бяхме заедно. За миг спряхме, когато в хълбока ми се заби остра пръчка и Енди трябваше да се погрижи да спре кръвта.
Продължихме изследвайки извивките си, докато накрая не проникнах в нея. Съзнанието ми се превърна в делфин, който ту се гмурка, ту литва над вълните на океана, докато преплетените ни тела се търкаляха в страстна прегръдка. В този момент усетих, че сме се преместили до малък воден басейн. От гърдите на Енди се откъсна вик "Да! Да! Да!". От този миг на татък не помня нищо, освен че разбрах какво означава да преодолееш звуковата бариера.
Лежахме прегърнати в плитката вода и след малко почнах да осъзнавам, че светлинките, които блещукат, отразени в повърхността и, не са звезди, а цветни лампи, украсили през тази празнична нощ прозорците Хейвър Форд и Брин Мор.
Изпитахме известни затруднения, докато избегнем любопитството на студентите по физкултура които се стекоха към водата, убедени, че някой се дави. Бързо с облякохме и Енди ме осведоми, че същата сутрин заминава по линия на обмена в Холандия и ще ме потърси, когато усъваршенства язоривното строителство... след шест месеца. Каза ми да не я изпращам, защото на летището имала среща със съпруга си.
Нито имам претенции, нито се преструвам, че разбирам света. Слънцето изгрява. Слънцето залязва. За момента съм сигурен само в това.

докосни ме

за да не умра.

светът

беше аквариум и тя щастливо се стрелкаше напред и назад, фосфоресцираше с очите си, със смеха си, като риба, като пеперуда, като дете, не знам дали обичам повече теб или ръцете ти

I don't care if it hurts
I want to have control
I want a perfect body
I want a perfect soul

I want you to notice
when I'm not around
you're so fuckin special

I wish I was special