Слънцето се издигна над хоризонта като огромен топъл портокал. На пръв поглед нищо не се отличава от безбройните изгреви от началото на нашето хилядолетие, но ми се струва, че днес свети особено ярко. Енди се приближи до мен, в мига, в който пламъците обвханаха най-горния слой дървета. Не разговаряхме дълго. Разказах и как съм бродил бос из пепелищата на далечни дебри, а тя ми съобщи, че баща и бил пожарникар. Дълго време се целувахме край огъня. После, сякаш обзети от една и съща мисъл, се отдалечихме и потънахме в тъмнината.
Не знам къде се любихме. Побягнахме в мрака, далеч от пламъците. Струва ми се, че някъде ромолеше вода. Стигнахме до закътана полянка, скрита от лунната светлина, под корените на дърветата. Целувахме се. Дрехите ни се свличаха преди да ги докоснем. Отпуснахме се сред високата трева, която ни обгърна със змийска ласка. Тялото и се движеше и се поклащаше в такт с моето, сякаш от години бяхме заедно. За миг спряхме, когато в хълбока ми се заби остра пръчка и Енди трябваше да се погрижи да спре кръвта.
Продължихме изследвайки извивките си, докато накрая не проникнах в нея. Съзнанието ми се превърна в делфин, който ту се гмурка, ту литва над вълните на океана, докато преплетените ни тела се търкаляха в страстна прегръдка. В този момент усетих, че сме се преместили до малък воден басейн. От гърдите на Енди се откъсна вик "Да! Да! Да!". От този миг на татък не помня нищо, освен че разбрах какво означава да преодолееш звуковата бариера.
Лежахме прегърнати в плитката вода и след малко почнах да осъзнавам, че светлинките, които блещукат, отразени в повърхността и, не са звезди, а цветни лампи, украсили през тази празнична нощ прозорците Хейвър Форд и Брин Мор.
Изпитахме известни затруднения, докато избегнем любопитството на студентите по физкултура които се стекоха към водата, убедени, че някой се дави. Бързо с облякохме и Енди ме осведоми, че същата сутрин заминава по линия на обмена в Холандия и ще ме потърси, когато усъваршенства язоривното строителство... след шест месеца. Каза ми да не я изпращам, защото на летището имала среща със съпруга си.
Нито имам претенции, нито се преструвам, че разбирам света. Слънцето изгрява. Слънцето залязва. За момента съм сигурен само в това.
Не знам къде се любихме. Побягнахме в мрака, далеч от пламъците. Струва ми се, че някъде ромолеше вода. Стигнахме до закътана полянка, скрита от лунната светлина, под корените на дърветата. Целувахме се. Дрехите ни се свличаха преди да ги докоснем. Отпуснахме се сред високата трева, която ни обгърна със змийска ласка. Тялото и се движеше и се поклащаше в такт с моето, сякаш от години бяхме заедно. За миг спряхме, когато в хълбока ми се заби остра пръчка и Енди трябваше да се погрижи да спре кръвта.
Продължихме изследвайки извивките си, докато накрая не проникнах в нея. Съзнанието ми се превърна в делфин, който ту се гмурка, ту литва над вълните на океана, докато преплетените ни тела се търкаляха в страстна прегръдка. В този момент усетих, че сме се преместили до малък воден басейн. От гърдите на Енди се откъсна вик "Да! Да! Да!". От този миг на татък не помня нищо, освен че разбрах какво означава да преодолееш звуковата бариера.
Лежахме прегърнати в плитката вода и след малко почнах да осъзнавам, че светлинките, които блещукат, отразени в повърхността и, не са звезди, а цветни лампи, украсили през тази празнична нощ прозорците Хейвър Форд и Брин Мор.
Изпитахме известни затруднения, докато избегнем любопитството на студентите по физкултура които се стекоха към водата, убедени, че някой се дави. Бързо с облякохме и Енди ме осведоми, че същата сутрин заминава по линия на обмена в Холандия и ще ме потърси, когато усъваршенства язоривното строителство... след шест месеца. Каза ми да не я изпращам, защото на летището имала среща със съпруга си.
Нито имам претенции, нито се преструвам, че разбирам света. Слънцето изгрява. Слънцето залязва. За момента съм сигурен само в това.
Няма коментари:
Публикуване на коментар