- Кажи нещо още по-мило.

- Наистина те харесвам, Мидори. Много

- Колко много?

- Като пролетно мече - рекох.

- Пролетно мече ли? - Мидори пак вдигна поглед. - За какво говориш?

- В пролетен ден ти вървиш през ливада съвсем сама и това сладко малко мече с кадифена козина и блестящи очи идва и тръгва редом с теб. И ти казва: "Здравей, малка госпожице. Искаш ли да се потъркаляш с мен?" Така че ти и мечето прекарвате целия ден в обятията си, търкаляте се по обрасъл с детелина хълм. Нали е приятно?

- Да. Наистина е приятно.

- Ето колко те харесвам.

Цветовете на растенията, които още цъфтяха, бяха червени или жълти, ярки цветни петна над водораслите, в гората имаше няколко огромни бели рози, които разцъфваха и живееха едно денонощие в спиращо дъха великолепие.