- Кажи нещо още по-мило.
- Наистина те харесвам, Мидори. Много
- Колко много?
- Като пролетно мече - рекох.
- Пролетно мече ли? - Мидори пак вдигна поглед. - За какво говориш?
- В пролетен ден ти вървиш през ливада съвсем сама и това сладко малко мече с кадифена козина и блестящи очи идва и тръгва редом с теб. И ти казва: "Здравей, малка госпожице. Искаш ли да се потъркаляш с мен?" Така че ти и мечето прекарвате целия ден в обятията си, търкаляте се по обрасъл с детелина хълм. Нали е приятно?
- Да. Наистина е приятно.
- Ето колко те харесвам.
Няма коментари:
Публикуване на коментар