Едно лято. Само едно единствено лято. Едно, цяло, красиво и безкрайно лято. Дори не цялото. Може би само половината. А, може би само пролетта. Все пак никой не знае, само някои възрастни, които живеят в своите крепости, наречени университети. Само те знаят с точност. Но със сигурност е по-малко от едно лято. А през едно лято могат да се случат толкова много неща. Неща които могат да променят всичко. Може да си болен и да изтървеш узрелите череши, които цяла зима са чакали само и единствено теб, за да узреят. А ти да си болен. Брат ти може да ти донесе, но не е същото като да се качиш на дървото и да слезеш чак когато ти изтръпнат краката. Или пък може при някоя силна буря да падне любимото ти старо дърво. След това нещата никога не са същите. Всичко е променено. Стоиш, гледаш и не вярваш как любовта ти е била изтръгната от земята. Болката ти напира, но ти стискаш очи и не й даваш да потече. До вечерта възрастните са прибрали дървото под навеса, за зимата, а когато те пратят в леглото не можеш да заспиш, защото възглавницата ти е подгизнала от тъга. Да. Толкова много неща могат да се променят за едно единствено лято. Дори само за половин.
Няма коментари:
Публикуване на коментар