– Роза, разкажи ми какво всъщност мислиш за любовта? - попитах я. - Ти разбираш от тия работи.
- Любов! Ах, моят Артур - колчем си помисля за този мошеник, и ми се подкосяват краката. Виж какво, Роби, да ти кажа сериозно: човешкият живот е твърде дълъг за любовта. Просто твърде дълъг. Това ми обясни моят Артур, когато се запиля. И е прав. Любовта е чудесна. Но за единия от двамата тя винаги е твърде дълга. А другият, който е изоставен, остава като вцепенен. Остава като побъркан.
- Ясно - казах, - но без любов човек е просто труп в кратък отпуск.
- Постъпи като мене - отвърна Роза, - направи си едно дете. Тогава ще имаш кого да обичаш и ще си спокоен.
- Не е лошо - казах. - Само това ми липсваше.
- Любов! Ах, моят Артур - колчем си помисля за този мошеник, и ми се подкосяват краката. Виж какво, Роби, да ти кажа сериозно: човешкият живот е твърде дълъг за любовта. Просто твърде дълъг. Това ми обясни моят Артур, когато се запиля. И е прав. Любовта е чудесна. Но за единия от двамата тя винаги е твърде дълга. А другият, който е изоставен, остава като вцепенен. Остава като побъркан.
- Ясно - казах, - но без любов човек е просто труп в кратък отпуск.
- Постъпи като мене - отвърна Роза, - направи си едно дете. Тогава ще имаш кого да обичаш и ще си спокоен.
- Не е лошо - казах. - Само това ми липсваше.
Няма коментари:
Публикуване на коментар