LoveActually

- На това трябва да посветиш целия си живот. Защо, според теб, някои хора отиват в манастир и остават да живеят там? Да не мислиш, че само чукат чело в пода? Кефят се страхотно, така се кефят, че ти тук и за хиляда гущера не можеш да го изпиташ. Без да спират, разбираш ли? Сутрин, обед и вечер. Някои дори когато спят.
- И от какво се кефят? Как се нарича това нещо? - попита Колян.
- Различно. Общо взето, нарича се милосърдие. Или любов.
- Чия любов?
- Просто любов. Усетиш ли я, вече не мислиш чия е, за какво е, защо е. Изобщо преставаш да мислиш.
- А ти усещал ли си я?
- Да - рече Володин. - Случвало ми се е.
- И какво представлява? На какво прилича?
- Трудно ми е да ти обясня.
- Добре де, примерно. Като морфина ли?
- Глупости - намръщи се Володин. - В сравнение с нея морфинът е направо боклук.
- Добре де, да не е като хероина? Или като хашиша?
- Не, бе Шурик. Не. Хич не се опитвай да ги сравняваш. Представи си, че си се надрусал с хашиш и се кефиш, да речем, цял ден. Дочука ти се или нещо подобно...
Шурик се изхили.
- После пък цял ден се съвземаш. И почваш да си мислиш: за чий ли ми е изтрябвало?
- Случва се - каза Шурик.
- А това, гепи ли те, не пуска. Ни жена може да те шашне, нито нищо. Ни наркотичен глад те гони, ни абстиненция. Само се молиш да продължава и продължава. Разбра ли?
- И е по-супер от морфина, така ли?
- Много по.