Забавляваха се и се наслаждаваха на предизвестените си реакции, на шегите, на забележките, на очакваните изблици, на внезапното опулване, на взаимните си леки, подли номерца, смехът им избухваше по пустите неделни улици, както избухват слънца, Деян и Бояна, родените заедно от една и съща утроба, разкъсани заради капризите на Нина и Стефан
как само ужасно звучат имената им!, изсмя се Бояна, не като нашите
наистина не може да има нищо общо между Стефан и Нина, знаеш ли? Колкото и дълго да повтаряш имената им, от тях нищо не се появява, никакви звуци
аз мисля, че те никога не са се обичали, продължи Бояна, как може да обичаш един човек, а след това да спреш да го обичаш? Деян, можеш ли да ми отговориш на този въпрос? Ако обичаш един човек, то е завинаги, нали? Ти можеш ли да престанеш да ме обичаш или аз теб?
как само ужасно звучат имената им!, изсмя се Бояна, не като нашите
наистина не може да има нищо общо между Стефан и Нина, знаеш ли? Колкото и дълго да повтаряш имената им, от тях нищо не се появява, никакви звуци
аз мисля, че те никога не са се обичали, продължи Бояна, как може да обичаш един човек, а след това да спреш да го обичаш? Деян, можеш ли да ми отговориш на този въпрос? Ако обичаш един човек, то е завинаги, нали? Ти можеш ли да престанеш да ме обичаш или аз теб?
Няма коментари:
Публикуване на коментар