Яна Илинда.
Яна Илинда.
Яна Илинда.
Била кръстена на двете си баби, така го забавляваше тази история навремето, че била кръстена на двете си баби, едната Яна, другата Илинда, и двете били еднакво хищни към единствената си внучка. Затова я кръстили Яна Илинда и баща й веднага установил, че в името имало мистична музика. И двете баби я наричали пред хората с името на другата, за да покажели, че държат много повече на името на другата отколкото на собственото си, а когато оставали насаме с нея я прегръщали и се обръщали към нея така, както самите те се казвали. Това било смайващо за Яна Илинда в началото. Тя не можела да разбере дали се казва Яна или Илинда, затова умолявала на ум, понеже тогава все още не говорела, умолявала на ум всички да се обръщат към нея с Яна Илинда, защото само така се чувствала цялостна и спокойна, но те или не я чували, или говорели помежду си, че истинското й име е много дълго и трудно за произнасяне. По този начин всъщност изказвали неодобрението си към причудливото съчетание, което, изглежда, само баща й харесвал, дори написал соната, вдъхновен от името на дъщеря си, а когато в училище разбрали слабостта й, нарочно почнали да й викат ту така, ту иначе.
3 коментара:
(Ади)
Попаднах тук от блога на Дес..
Кхм..
Силно. Изключително силно.. А трябва да опиташ "Майките", ако не си го направила още.
Успех.
поста от първи август е от Майките :-)
а всъщност Емине я четох отдавна, за няколко августски дни изгълтъх Майките, Адриана и Емине (отново)
(Ади)
Първо тук попаднах, да..
Те се гълтат, да а ако искаш да останеш адекватен след това е нужно да се дъвка по малко. Поне за мен. Огромен поток от втъкани различни чувства и мисли само в едно изречение, които не оставят място за твоите собствени. Или ги сливат.
Публикуване на коментар