Бях сигурен, че съм заключил всичките неща на Джеси в двете стаи и че така всъщност те са изчезнали безследно. Сега обаче изскача още едно нещо, което й принадлежи, което е непосилно типично за нея и на всичкото отгоре няма как да бъде отстранено. Една дупка. Усещам толкова силна болка, че отклонявам поглед. Подарявам дупката на момичето от радиото.
Няма коментари:
Публикуване на коментар