7.22.2008

Всъщност, сега мисля, Стела е започнала да ме напуска, дълго преди да я изпратя миналата седмица. Бях забелязал тези сенки на отсъствие - първо в погледа й, който тя откъсваше от моя по-рано от обичайното. После отчитах, че дори и в най-интимните ни, все още случващите се мигове на близост, една невидима част от нея остава леко полуизвърната назад, сякаш опитвайки да чуе дали някой я вика. В редките ни напоследък целувки се усещаше онази хлад, която мога да сравня с полъха на вятър привечер след средата на август, когато съм чувал стари варненци да казват, че морето се обръща.

Миналата седмица ме напусна само физическата и проекция. По-голямата част от нея бе отпътувала преди това. А именно тя ми липсва най-много.

2 коментара:

aaa каза...

Не те ли заболя сърцето докато го постваш ??? :(

Desislava Stoykova каза...

Извинявай за предното*

И все пак ще го кажа:
Melancholy, my heart is thine..