Веднъж Нанси му бе казала: "Едно лято, когато бяхме в Колорадо, видях точно откъде извира Арканзас. Не можеш да повярваш, че е нашата река. Не е същият цвят. Чиста, като вода за пиене. И бърза. Пълна с камъчета. Има и водовъртежи. Татко улови там пъстърва." Боби запомни впечатленията й от извора на реката и след нейната смърт... не можеше да си обясни защо всеки път като погледнеше Арканзас, за миг реката се променяше и той виждаше не мътен поток, който лъкатуши през канзаските равнини, а колорадски порой - ледена кристално чиста река с пъстърви, която бърза надолу по планинските поляни - тъй както я беше описала Нанси. Такава беше и Нанси - като свеж поток: енергична, жизнерадостна.
Няма коментари:
Публикуване на коментар