Тя седна на стъпалата и постави глава на коленете си. Влезе във вътрешната стая. Струваше й се, че има две места - вътрешна и външна стая. Училището, семейството и нещата, които се случваха всеки ден, бяха във външната стая. Мистър Сингър беше и в двете стаи. Чуждите страни, плановете и музиката бяха във вътрешната стая. Песните, за които си мислеше, бяха също там. И симфонията. Когато беше сама във вътрешната стая, музиката, която бе чула вечерта след събирането, зазвучаваше отново в нея. Тази симфония растеше бавно като едно голямо цвете в ума й. Понякога - или през деня, или когато се събуждаше сутрин - в нея внезапно зазвучаваше някоя нова част от симфонията. Тогава тя отиваше във вътрешната стая и я слушаше много пъти, а после се мъчеше да я присъедини към ония част от симфонията, които си спомняше. Вътрешната стая беше много лично място. Тя можеше да бъде в средата на една къща, пълна с хора, и пак да се чувства заключена сама.
Няма коментари:
Публикуване на коментар