LoveActually

Някой ден, след години, ще се срещнем отново, някъде, случайно, някъде, без да искаме, като остатък от уравнението на Великият План, за тези които вярват, или като глупава и неочаквана случайност, която после не можем да си обясним, за тези които не вярват, ще се срещнем и ще си поговорим, за времето, за работата, за музиката, за онези приятели, които някога са били общи, аз ще питам, защото наистина искам да знам, ти ако питаш, ще е само защото и аз питам, а може би няма да говорим много, може би няма да има нужда от думи и ще мълчим и само ще Чувстваме.

После аз ще кажа (ще ми е много трудно да започна, но когато започна, думите ще се леят):
Чувстваш ли нещо, и ще те погледна, но ти няма да отвърнеш на погледа, изпитваш ли вълнение, трепва ли ти сърцето, нали знаеш Онова подскачане на сърцето, сякаш е стреснато от неочаквано присъствие, това е най-трудното нещо за казване, най-трудното нещо за питане, но ето аз те питам, защото какъв е Смисъла, да не го направя, когато кръвта в мозъка ми се движи толкова бързо, че я чувам, когато разбирам точно какво се случва с мен и знам защо, и дори мисълта ми се усмихва тънко, защото съм знаела всичко това, и е толкова Красиво че се случва, щом се случва, значи всичките книги, филми и песни е имало защо да бъдат изтворени, ето това е моя смисъл, но какъв е смисъла после, когато остана сама, когато страха от отговора ще си е отишъл, а пеперудите ще са замлъкнали.

Тогава, може би изплашен от тихата болезненост на думите ми, ти само ще поклатиш глава, но ако не поклатиш глава, ще кажеш:
Не.
А аз ще продължа да те обичам.