LoveActually

Това е, което е.
Погледите ни се кръстосват през стъклото. Тя не разбира нищо. Шрифтът е светлосив и може да бъде забелязан само ако се вгледаш внимателно и използваш тялото на стоящия отсреща човек като тъмен фон. Дърпам от цигарата и повтарям първия ред.
Това е, което е, казвам бавно.
Изпускам дима срещу нея, насочвам го направо и той улучва стъклото, след което се разпилява като атомна бомба. Клара гледа към мен. След това повдига вежди и се засмива.
Е отеок, казва тя, е авот.
Нещо ме прерязва в стомаха, не е ясно дали е защото усещам радост или болка, или просто защото не съм ял нищо от няколко дни. Дърпам пак от цигарата, така че огънчето да загризе от филтъра и се съвземам.
Това е, което е, казва любовта, прочитам.
Атвобюл авзак е отеок е авот, казва Клара.
Така четем всички строфи. Когато стигаме до най-долния ред, клякаме, аз допирам лицето до коляното си и незабележимо бърша бузите си в плата на панталона.
Стига толкова, казвам, хубаво беше.
Клара илиза от мястото си зад стъклото и идва при мен.
Ешеб овабух, казва тя.
Въпреки че това никъде не е написано.