неделна загуба

наострям уши и погледи
мисля си
и знам,
че няма да те видя
колкото и да се взирам
кога ли ще умре този навик
аз ли трябва да го погреба?
не може ли просто
някой да взриви
улиците

спомням си
и бях сигурна,
че няма да остане място
но ето софия
сега е само моя
несподелена
твоят силует липсва
видях един висок човек със слънцето
подадох му книга
вместо ръка
книгата беше от теб
колко съм по-щедра мисля си

видях и много други улици
и красиви къщи
с червени врати
тихи котки
и празни дворове
искам да вляза в тях
да проникна във вътрешността
както правехме някога
но ето, че фасадата ми е достатъчна,
а мъжа до мен говори
и забелязва
виж, казва, красивите стълби
виж!
и знае всяко кътче на квартала,
а той е красив и има звезди
и дори не ми липсваш тогава
ето, че се освободих

когато чета старите си стихове
прозират всичките пукнатини
връщам се назад
и виждам колко много навреди
моето проклето натежало
женско мълчание,

но всичко
беше хубаво