3.15.2008

поетични дървета

той си пада по
руска литература
има големи сини очи
които не приличат
нито
на небето
нито
на морето

пуловера му е мръсен и зелен
пожълтелите от цигари ръце
пие кафето бързо
тихо се смее
при което
коричките
на раничките
върху напуканите му устни
са раздърпват
и можеш да видиш новата кожа
под тях
можеш да видиш
как ритуално
вдишва дима
можеш да видиш
как държи книга под ръка
как я забравя
и после обяснява
как само това не искал да прави

прегърнах го.
след това си казахме "чао"

Няма коментари: