мразя си щорите
не виждам вече луни и слънца
не виждам вятъра
и прането си
не виждам формите нощем
и не стъпват на студено
нозете ми;
не сядаме вече с веси да пием кафе на пода
на терасата ни
и със соня не се смеем до полуда
омазани от шоколада й.
сега виждам -
щори,
а зад пейзажа на дърветата
стърчат блокове и мръсни тераси
мърдат коли и майки с децата си,
бащи с работни дрехи,
влюбени тинейджъри,
кучета и котки
и на колите
покривите мокри
само лампата свети оранжево
мъча се да заместя с нея
луните и слънцата си.
да имаше топола само,
щях да съм доволна
и тихо да чакам на
пролет, да рони
вятъра с
голите
си
клони.
3 коментара:
"само лампата свети оранжево
мъча се да заместя с нея
луните и слънцата си."
Много ми харесва. Накрая става чудно...
Нарисувай си нещо
на щорите
(:
Не харесвам завесите и щорите, затварят света ми, имам нужда от големи прозорци, за да може стаята ми да си всмуче малко светлина.. на един дъх. И да опие и мен. Забравила съм какво е, навярно е добре, че не успя да дойдеш в събота, защото много харесвам усмивката върху лицето ти, а не знам дали аз самата, когато съм тук, мога да я изкарам на лицето ти..
Но обожавам сенките, когато се промъкват нощем през щорите ми и рисуват сънища по стените, и будна сънувам.. Правят летата ми да продължават вечно и е по-леко. Да липсва..
*прегр*
Публикуване на коментар