софийско небе

запотените прозорци
и високите тополи
гледам.
с тиха стъпка се оглеждам,
понякога ми се струват
много разръфани по
гордите си
върхове.

небето сменя цветове
и аз всеки ден го гледам,
и знам,
че цял живот няма да ми омръзне,
всеки ден цвета ще е различен,
всеки ден облаците
ще са различни,
но аз ще копнея най-вече
за дните без облаци.
тихичко ще се надявам
да е валяло,
за да са запотени сутрешните прозорци
и аз да мога да гледам слънцето
през тънкия им слой вода,
който няма да позволи
да убие бавно ретината ми,

ще го търся с копнеж,
ще го гледам с надежда

като красиво кръгло копче
клекнало в канапе
от керамични
облаци