приказки

стига да ме
гледаш
както тогава.
съвсем достатъчно
би било.
просто да е както
през май.
нека
да се пълним с ухания на майски люляци.
и просто да снимаме както
в маргаритки и
улици.

и спим както
в следобеди.
и ядем както в пчела.
да седим както на стълбите
и по гърбовете ни
да пълзят цветя.

тъгата ме взе
и тъй лесно е
да се пусна.
много пъти се събуждах съвсем сама
и много пъти
заспивах
вдишваща дълбоко
свойта самота.

и даже пиша с рима-
малък знак
за
чернота.