кафявата захар
ето ме
облизвам си пръста
и го пъхам в буркана
върху същата маса
на същата кушетка
над хладината (или топлината?)
на
същите
плочки
а ти не си тук
за да ме гледаш
и това сега е на-тъжното нещо
на света
сигурно обичам само себе си,
но страшно много искам
да обичам
и теб
Няма коментари:
Публикуване на коментар