В "Битие" Бог пита убиеца Каин "Абе, къде е брат ти, бе?" и Каин се прави на ударен и казва "Че от къде да знам, да не съм аз пазач на брата си, я?". И Бог му казва "Слушай какво, келеш такъв, кръвта на брата ти вика към мене от земята!". По "Дискавъри" гледах, че правилният превод от староеврейски бил не "кръвта", а многожественото число "кървите". А под нечии "кърви" по принципи древните евреи имали предвид нечие семе, нечие потомство. Ако е вярно (не знам дали е, не използвам староеврейски), идеята на "Битие" е бляскава и ясна - Авел беше убит, без да остави деца, затова всички хора произхождат от убиеца Каин. Ако убиеш човек, заедно с него убиваш и "кървите" му - т.е. всичките му потомци, другите хора, които биха се родили от него, ако бе останал жив, както и всичко, което тези хора биха преживели и сторили, ако бяха имали възможността да се родят. Ако убиеш един човек - унищожаваш цяла Вселена от възможности.

Dear August and June

I'm sorry to leave you like this but I know Zach is okay. My heart is telling me so. I hate bein' sad but think how happy I'll be with April, Mama and Papa. I'm tired of carrying around the weight of the world. I'm just gonna lay it down now. It's my time to die and it's your time to live. Don't mess it up.

Love, May.

This is Marcello.
Marcello doesn't sleep.
He thinks he sleeps, but he doesn't.

He dreams.

I have eaten
the plums
that were in
the icebox

and which
you were probably
saving
for breakfast

Forgive me
they were delicious
so sweet
and so cold

W.C.Williams

Качвам се по стъпалата и русият мирис ме следва като невидим дим стъпало по стъпало. Изведнъж ме обзема носталгия. Носталгия по жълтото мексиканско. По кафявото на Ороско и Ривера, по сивото на мексиканската мозайка, по топлината на мексиканското слънце. Никога не съм ходил в Мексико, то само живее в мене, в детайли от снимки и репродукции, объркани със синьото на океана, който ни дели един от друг. Не знам дали Мексико е пълно с люляк като градината, не знам кога там котките излизат за любов между храстите, но Мексико винаги е някъде в мене и аз поддържам носталгията, подхранвам я, пазя я. Човек не може без носталгия. Тя е самоизяждане и само-заряд и аз знам, че щом стигна горе в мансардата, ще сложа платно на статива.

Then I fell in love, with the most wonderful boy in the world. We would take long walks by the river or just sit for hours gazing into each other's eyes. We were so very much in love. Then one day, he went away. And I thought I'd die - but I didn't. And when I didn't I said to myself, "Is that all there is to love?"

Is that all there is

Is that all there is

If that's all there is my friends, then let's keep dancing.

Истината беше, че от няколко месеца насам бе започнал да разгранича нещата - период, до който стига всеки млад човек - и да си поставя въпроса заслужава ли да се умре за нещо, в което вече не вярваш. В безмълвните бели нощи той се взираше в прозореца на един килер на отсрещната къща, осветена от уличната лампа, и си повтаряше, че иска да е бъде добър, да бъде благороден, да бъде смел и мъдър, но всичко това е много трудно. Искаше и да бъде обичан, ако успее да смести и това между другото.

- Whoever the dad is, he's not around.
- So you're all alone in the world apart from the living organism growing inside you?
- Looks that way.
- We should probably go for a drink.
- Swap some funny stories.
- See if we have similar tastes and interests.
- Overcome some emotional hurdles. And have a few huge rows. "What did you do, you stupid prick?!"
- "I'm sorry, baby, I didn't know we were exclusive - and she had massive tits. It'll never happen again."
- We make up, and before you know what I've trapped you in a serious relationship.
- That would be the conventional way to do it.
- There's just one problem... I can't drink.
- So I guess we should skip all that other stuff and get straight down to the shagging.

We're young. We're supposed to drink too much. We're supposed to have bad attitudes and shag each others brains out. We are designed to party. This is it. Yeah, so a few of us will overdose or go mental. But Charles Darwin said you can't make an omelette without breaking a few eggs. And that's what it's all about - breaking eggs! And by eggs, I do mean, getting twatted on a cocktail of Class As. If you could just see yourselves! You're wearing cardigans! We had it all. We fucked up bigger and better than any generation that came before us.

We were so beautiful!

We're screw-ups. I'm a screw-up and I plan to be a screw-up until my late 20s, maybe even my early 30s. And I will shag my own mother before I let her or anyone else take that away from me!

Sometimes I have the strangest feeling about you. Especially when you're near, like now. It's as though I had a string tied here, under my rib, where my heart is. Tightly knotted to you in a similar fashion. When you go, with all that distance between us, I'm afraid this cord will be snapped and I shall bleed inwardly. But you are sensible. You'll forget.

Виан замълча, а Мам мислеше.
- Какво означава да си влюбен? – прекъсна мълчанието Виан.
Мам погледна през прозореца. Мълчеше и мислеше.
Нечии крака изтропаха в коридора. Тя извърна глава, но видя само за миг изчезващия силует.
- Означава да си сам – тихо започна Мам. – Да имаш чекмедже пълно с джунджурии които не ти трябват, но никога да не изхвърляш. Буркан, който да спира полета ти и това да те прави щастлив. Думи които остават неизречени, но все пак са чути от когото трябва.

Мам

What's your name
What's your art
Nobody knows
About my broken heart

Yes I'm a party girl

You know sometimes monsters aren't all that bad. Sometimes if you get to spend some time with them, they can be very surprising. They can be incredibly sweet and pure and capable of great, great love.

And then, one of them might actually become your very, very best friend.

It's the way people try not to change that's unnatural. The way we cling to what things were instead of letting them be what they are. The way we cling to old memories instead of forming new ones. The way we insist on believing despite every scientific indication that anything in this lifetime is permanent. Change is constant. How we experience change. That's up to us. It can feel like death. Or it can feel like a second chance at life. If we open our fingers loosen our grips. Go with it.

It can feel like pure adrenaline.

Sometimes it makes me sad, though... I have to remind myself that some birds aren't meant to be caged. Their feathers are just too bright. And when they fly away, the part of you that knows it was a sin to lock them up does rejoice. But still, the place you live in is that much more drab and empty that they're gone. I guess I just

miss my friend.

ти беше прекрасното момиче което ми се довери напълно без изобщо да ме познава и започна да ми праща стихове на пощата всеки месец, рисуваше ангели и обичаше. не ми трябваше повече. просто от уважение към теб не те целунах. беше много яко. все едно си целунал някого, но не си, страхотно чувство.

пожелавам ти да го изпиташ

"Почувстваш ли желание да критикуваш някого - ми каза той, - просто си спомни, че всички хора в този свят не са имали приемуществата, които си имал ти."

Прочетох някъде за Мохамед - на въпроса: "Кои сте вие, от къде сте?" жителите на неговото племе отговаряли: "Ние сме от хората, които умират, когато обичат."
По-късно някой ми каза: да, но ти не умря, нали, не умря. И това е най-страшното, че тогава не умираме. Да, отвърнах, наистина не умрях, но нещо в мен, нещо в тялото ми умря.

И това не е нито добро, нито лошо, то е просто факт.

as strong as you might
working day and night
whatever happens
do the dance

the way you move is a mystery
you're always there for music and me

В нощта, в която той ще си отиде
светът ще обеднее с десет милиона добри дела.

— Обичаш ли ме?

— Винаги съм те обичал.

— Не. Обичаш ли ме точно сега. В този миг.

— Да — каза той и гърлото му се сви.

— Добре — забеляза жената. — Би било ужасно, ако не ме обичаше.

You wanted it real
But can you tell me what’s real?
There’s lights and sounds and stories
Music’s just a part

Yeah, you wanted the truth
And then you said you want proof
I guess you’re used to liars
Saying what they want

гледаш и слушаш хората как правят това, което ти би правил, но не ти стиска, защото не вярваш, че можеш.

и е късно.

acemo.org

You are playing game again. Pure happiness. Great. It can cut down everything. Better than anaesthetic-cocain-high-purity-cocain-reefer-indian-hemp-LSD-hallucinogen. Better than sex, blowjob, rave party, complex sexual relationship. Better than the butter on the peanuts. Better than Lucas, end of 2001. The dance of Marylin, and Schtroumpfette. Better than Lara Croft. Better than Jimmy Hendrix, than Armstrong. Better than the walk-around by Santa Claus. Better than Bill Gates, then the trances of Dalai-Lama. Better than the collagen on the lips of Pamela Anderson. Better than the drugs of Rimbaud, Morrison. Better than freedom. Better than life.

Или пък може при някоя силна буря да падне любимото ти старо дърво. След това нещата никога не са същите. Всичко е променено. Стоиш, гледаш и не вярваш как любовта ти е била изтръгната от земята. Болката ти напира, но ти стискаш очи и не й даваш да потече.

явор, който пише приказки

Дълбай назад, където няма нищо друго

освен голяма, силна, тъмна свобода.
Където няма думи.
Защото истинската свобода е в липсата
на самата тази дума - "свобода".
И в липсата на мисълта за нея. Защото
самата дума "свобода" е знак
за нейното отсъствие.

Пл. Ант.

Oh okay I see. You think this has nothing to do with you. You go to your closet and you select - I don't know - that lumpy blue sweater, for instance because you're trying to tell the world that you take yourself too seriously to care about what you put on your back. But what you don't know is that that sweater is not just blue. It's not turquoise. It's not lapis. It's actually cerulean. And you're also blithely unaware of the fact that in 2002, Oscar de la Renta did a collection of cerulean gowns. And then I think it was Yves Saint Laurent - wasn't it - who showed cerulean military jackets? And then cerulean quickly showed up in the collections of eight different designers. And then it, uh, filtered down through the department stores and then trickled on down into some tragic casual corner where you, no doubt, fished it out of some clearance bin. However, that blue represents millions of dollars and countless jobs and it's sort of comical how you think that you've made a choice that exempts you from the fashion industry when, in fact you're wearing a sweater that was selected for you by the people in this room from a pile of stuff.

Животът тупти.
Сърцето е меката тъкан на тъпан
Бие, удря, кърви.
Дишаш. Или си задъхан?

между другото

Though our love project has so much potential
but it's like we weren't made for this world

We want our film to be beautiful not realistic
Perceive me in the radiance of terror dreams

But you know no matter where we are
We're always touching by underground wires
I've explored you with the detachment of an analyst
But most nights we've raided the same kingdoms
And none of our secrets are physical now

who can take a sunrise

sprinkle it with dew

cover it with chocolate
and a miracle or two
the candy man
the candy man can
'cause he mixes it with love
and makes the
world taste good