- Виж какво, Пушилка... - Малчо се позабави, както се беше надвесал над свещта, за да я духне. - Наистина ме е яд. Ти може да си мислиш, че това е свещ. Не е. И аз не съм аз. Аз съм някъде на път, лежа завит с одеялата по гръб, с отворена уста и го сънувам всичко това. Този, дето говори, не си ти и тази свещ не е свещ.
- Чудно тогава как мога да сънувам заедно с тебе - настоя Пушилката.
Няма коментари:
Публикуване на коментар