7.18.2012

После само чувам по някоя и друга думичка на български, съвестно запомнена от другарите по чашка. Тази сутрин един актьор ме посреща радушно с крясък “Обичам те!”, изпъчвайки се гордо в смисъл на “а ти си мислеше, че няма да го помня”. Преди да се шашна поголовно, ми подава някаква бележка, която съм писал миналата вечер (по-скоро тази сутрин), написана на салфетка с клечка за зъби и соев сос вместо мастило. Бележката гласи 於尾茶夢亭 … или “о-би-ча-му-те”.





Няма коментари: