Надежда. Какво друго му трябва на човек. Липсата на надежда обезкуражава хората. Спомням си как в Ню Орлиънс живеех на две захарни пръчки от 25 цента на ден, и така със седмици, за да имам свободно време да пиша. Гладът за съжаление не подобрява изкуството. Само му пречи. Душата на човек е вкоренена в стомаха му. Човек пише по-добре, след като е изял телешки бифтек и е изпил половин бутилка уиски, отколкото след като е изял една захарна пръчка от 25 цента. Митът за гладуващия творец бе измама. Когато веднъж осъзнаеш, че всичко е измама, ставаш мъдър и започваш да гориш и колиш себеподобните си. Ще построя империя върху съсипаните тела и съдби на беззащитните мъже, жени и деца - ще им го набутам целия. Ще им покажа аз на тях!
Няма коментари:
Публикуване на коментар