и когато тръгнем да пътуваме
небето ще е много синьо
багажа много малко
а усмивките големи
когато минем през
онези големи градове
с много дървета
и спазващи правилата шофьори
аз ще бъда щастлива
ще гледам момичетата
техните коси
стройни крака
и странни големи чанти
с нашивки и значки
ще гледам
момчетата
с наболи бради
маркови очила
и скъсани кецове
ще ми се струват по красиви
от всички хора на света
ще гледам влюбено
сградите с орнаментирани
балкони
и дворовете с огради
от ковано желязо
ще слушам чуждата реч
и ще се усмихвам
на звуците й
дори вкуса на чуждата вода
по измития ръб на чашата
ще е различен
и ще крия липсите си, но ти ще видиш
с колко радост ще се прибирам у дома
защото съм влюбена
в моят град с малко дървета
(ухаят силно на пролет)
обичам припряните шофьори
момичетата без усмивки
с тесни дънки и токчета
обичам момчетата
които говорят и докосват
само когато са пияни
влюбена съм
в соц сградите
залепени до барокови балкони
олющени по всички ръбове
влюбена съм в разговорите
подслушани в тролея
и вкуса на водата
от чешмата
в докторската
(скулптурата й е на момченце
с нарисувани розови прашки)
и никакви липси
не могат да променят това
2 коментара:
Чудниш ме, уникално... Само за тебе си.
Прекрасно и все пак точно отдалечаването от любимите неща носи онази приятна или смазваща носталгия, която толкова много хора се опитват да избегнат, за да запазя спокойствието на един планиран до секундата и измамно "нормален" живот. Тръгването и завръщането ни носят емоции, емоции много по истиниски от самото "пътуване", лутане или търсене - нищо не може да се сравни с прегръдката на човека, който е там в началото на пътуването и в края на всичките търсения и такива глупости се връщаш там, където ти е мястото, където мислиш, че ще видиш това, което искаш и очакваш, но може да срещнеш само празния поглед на човека изпратил те с прегръдка и сълзи, вече напълно непознат. Както обикновено ме очароваш :) открих нещо за себе си в това. Няма да пиша повече, защото се овлякох, както обикновено и хаоса във главата ми се отпечатва в коментара. Та, благодаря, Тинче.
Публикуване на коментар