Мълчали, но не с онова кораво, многозначително мълчание, което човек стиска като бучка лед в устата си, без да може нито да го изплюе, нито да го преглътне. Мълчали, защото били пълни с очакване и то им пречело да говорят, не намирали нищо по-важно и интересно от това, че пътуват заедно, и като не си представяли връщането, нито даже мислели за него, имали измамното чувство, че е завинаги.
Няма коментари:
Публикуване на коментар