да се прибирам сама
за миг помислих, че е само грип
че мога да отрежа като с нож
че мога да превърна
всеки спомен
всяка стъпка
в мъничка кутийка
всичко искам да остане
зад гърба ми
(но не твърде далеч)
може да опира в белите ми плешки
може да подритвам с пета
като стара обувка
може също
меко да ме погали
и с ръце тихо да обгърне
а сега се чудя
защо кутийката ми ръби
Няма коментари:
Публикуване на коментар