рисувайки ръце
тихо нахлуват нагли спомени
крещят
като движещ се по листа молив е
празно е.
бяло е.
сърцето ми е една голяма стена
стара
влагата
въздухът
напукват я
напуква я липсата
напукват я тополите
дращят с голите си клони
по голямото наше небе
лющи се стената
чудя се.. оголване ли е?
или почиствам излишния слой
като на една болна пета
кожичките
Няма коментари:
Публикуване на коментар