събуждам се от
липса
чаршафа пак е някъде
по пода
бяга от мене,
самотно му е под единственото ми
тяло
а аз не бягам
не изтичвам като него
по мокета
не се шмугвам
между леглото и стената
нито се свивам в краката си
не искам.
искам да се свия в теб
да се шмугна под рамото ти
да се сгъна на две
да се сложа до тебе
да се навия на шнур
(от онзи дето си правят самоубийците)
и да се стегна с него,
и да не се будя вече
в 5 без нещо
стисната от
самота.
3 коментара:
Хах страхотно си го написала ^^ Много ми харесва стила ти ^^
остави примката, събуди се, ще ни лишиш от хубавите си думи
Хапченца, бонбонченца? Тоест ^^ Може би говориш за онова с лудата, където съм го писала? А иначе ти наблюдавам от време на време блогчето :) От Жорски го видях за първи път :)
Публикуване на коментар