тъжно е

вече
трети безкраен месец
остави ме на
мира
поне в мислите ми
имам нужда от следобедна почивка
в която да не си ти
нека е нещо друго този
път

уморяваш ме, нужда,
уморяваш ме и ме дълбаеш
вътре
ставам на кълбо от прежда
въртяща се безумно
както когато
котка си играе с нея
и от студ ми стана топло вече
връщай се за да има какво да попива
мокротата по лицето ми,
сега си я гълтам сама
или само въздуха я попива
или ръцете,
или дланите ми,
но те не могат да
абсорбират

могат само разярено да бършат
безкрайния вътрешен поток, но
дори да не се измокрят ги
сърби от
болка